Интервю: Какво се крие "Зад вратите на трезора на ОББ"?



Източник: Блог на Нощ/Пловдив http://www.night.bg/blog/?p=9167

По повод отбелязването на 25-ата годишнина от основаването си, Обединена българска банка, съвместно с Регионален исторически музей – Пловдив, за първи път представя всички ценни антикварни предмети от своя фонд. Уникални пишещи и сметачни машини, стенни часовници, мастилници и документи, свързани с банковото дело, са част от експонатите, които ще върнат в миналото посетителите на музея и ще разкажат по увлекателен начин историята на банковото дело у нас. Изложбата на предметите е плод на близо петгодишните усилия на служители на Банката, експерти и реставратори, които описват, заснемат и реставрират предметите от всички клонове на финансовата институция. Анка Костова, мениджър „ПР и спонсорство“ в Обединена българска банка, и Стефан Шивачев, директор на Регионалния исторически музей – Пловдив, споделят любопитни факти около предстоящата изложба. 

За първи път представяте най-ценните антикварни предмети от своя фонд. Какво се крие „Зад вратите на трезора на ОББ“?

Анка Костова: Изложбата „Зад вратите на трезора на ОББ“ е продължение на изложбата ни от картини и графики от Златния фонд на колекцията на ОББ, която представихме на предходното издание на НОЩ/Пловдив, и която сега обикаля страната. ОББ е наследник на 22 регионални търговски банки и е първият консолидационен проект в България. Така тя става собственик не само на сгради, но и на художествени произведения, предмети, документи, които свидетелстват за отминалите десетилетия – за културния и социален живот тогава, но най-вече за духа на банковото дело. 

Ценностите, които показваме, са щрихи към четвъртвековната история на ОББ. 

На 30 септември 2017 година нашата банка навършва 25 години и неслучайно нашият юбилей е посветен на 25 години традиции и иновации, защото смеем да твърдим, че ОББ е първа по много показатели и дори тази година преживява исторически момент, тъй като вече е част от белгийската група KBC Group.

В партньорство с Регионалния исторически музей в Пловдив и ръка за ръка с НОЩТА, тази година ще представим банката, като „отворим“ трезора ѝ за публиката. Навярно повечето хора ще си помислят, че става въпрос за кюлчета злато, но за нас въобще не е така – стари пишещи и сметачни машини, стенни часовници, печати, везна за злато, бюро и пр. – всичко това за нас е особено ценно, защото ни е било поверено и е опазено досега.

Можете да си представите, че днешното младо поколение едва ли е виждало часовник с махало… Нашата история е важна, защото трябва да знаем през какво сме преминали, за да сме сигурни какво искаме да постигнем.

Изложбата ни ще бъде разгърната в три зали – в едната ще подредим директорски кабинет, другата ще е банков салон и най-накрая – трезор.

Подготвили сме и детски игри, които най-вероятно ще бъдат интересни и за родителите – игри, чрез които всички посетители ще могат да се върнат назад в миналото.

Стефан Шивачев: Експонатите ще бъдат представени в три ремонтирани зали на сградата на музея на пл. „Съединение” № 1.

Онова, което ги отличава от другите музейни пространства, са пространни големи по размери витрини, които дават възможност за показване на културни ценности, защитени от посегателство или прекия интерес на посетителите. По време на „Нощта” ще бъде промоцията на залата, която впоследствие ще бъде използвана за нов музеен комплекс с работно заглавие „Пловдив по пътя към модерния свят”. Идеята е да покажем историческото развитие на Пловдив от Освобождението през 1878 г. до втората половина на ХХ век. Това е времето на модернизацията на страната и респективно на нашия град. Ще покажем зараждането и развитието на индустрията, общинското управление и градоустройството, развитието на обществения живот.

Кои са най-старите предмети на финансовата институция, които ще покажете пред публиката на „Нощта”?

Анка Костова: Най-стара е австрийската цигулка, сътворена от майстора – лютиер Вилхелм Рупрехт  през 1850 г., която беше открита в един от трезорите на банката в страната, и която ще изложим в оригиналния ѝ калъф. Посетителите ще видят и една от първите пишещи машини Mercedes (1910 г.), сметачна машина Astra от 1920-те години, стенни часовници от първите десетилетия на ХХ век, дървено сметало, радио и грамофон от средата на ХХ век, както и лаптоп от 1990 г.

Стефан Шивачев: ОББ, както и останалите български банки, се създаде през последните 20-на години и наследява доста от банковите клонове на банковата мрежа до 1989 г. 

За разлика от други банки, ръководството на ОББ е имало доброто чувство за историзъм и в тези години е съхранило една интересна колекция от банково обзавеждане, инвентар, пособия. 

Тя включва отделни колекции пишещи машини, стенни часовници, сметачни машини, машини за броене на монети и банкноти, банкови каси и др. Именно тази колекция ще покажем в изложбата.

Какъв е приносът на колекцията на ОББ за историята на банковото дело в България?

Анка Костова: Бих казала, че по-скоро добавят стойност към историята на българския бизнес въобще. Тези предмети ясно показват, че банковото дело у нас се е движело в крак с най-новите технологии и методи на банкерството в Европа.

Стефан Шивачев: Идеята на изложбата е да покаже какво може „да се види” зад фасадата или по-точно зад „фронт офиса” на една банка. Съвременното банково обслужване допуска клиента / посетителя в банката до т.н. „фронт офис” – мястото, където ние общуваме с банковия служител по интересуващите ни въпроси, и където можем да вложим / изтеглим финансови средства. В миналото банките ревниво са съхранявали всичко, което се намира зад това помещение. Това наистина е логично, но пък е интересно за обществеността. Обикновено се казва, че в банката има трезор, където се съхраняват парите, но това е „светая светих” и не се допускат външни лица. Има и банкови служители, които обработват информация, пари и т.н. Обикновено за „колекции на банката” говорим, когато става дума за картини или сбирки от монети, парични знаци. Но най-вече са познати колекциите от произведения на изкуството, които са попаднали в банката като залог или пък са целенасочено формирани като ценна колекция.

Колко време отне усилието да се съберат за цялостна изложба всички тези ценни предмети? Кой участва в подбора и реставрацията им?  

Анка Костова: Усилията, които нашият комуникационен отдел заедно с външни експерти положихме по събирането, картотекирането и реставрацията, продължиха около 4 години, но смятам, че изложбата е дело най-вече на служителите на ОББ от страната – ако те нямаха моралната отговорност да запазят всички тези предмети през годините, днес нямаше да можем да говорим нито за уникалната колекция на Банката, нито за нейното представяне.

„Обединена българска банка” чества 25 години от основаването си. Какво от тази традиция ще продължите в бъдеще?

Анка Костова: ОББ ще продължи да бъде и занапред ковчежник на традициите в България. Публиката може да види само малка част от така наречения от мен „емоционален трезор“ на Банката и се надявам за в бъдеще да продължим да разкриваме и мистерията, която се крие зад него. Всичко, което ще споделим, ще бъде достъпно на страницата на Колекцията: www.ubbcollection.bg

Анка Костова с един от ценните предмети, част от фонда на ОББ